Ендре Люн Ериксен: Възрастните трябва да намерят тази книга, която е интересна на детето

Ендре Люн Ериксен на Софийския литературен фестивал 2014 година

Снимка: Асоциация „Българска книга“

През декември 2014 г. той се срещна с младите си български читатели по време на Софийския литературен фестивал. Модератор на срещата бе Валентина Стоева, председател на фондация „Детски книги“, а авторът с готовност отговори на няколко въпроса за детските книги, библиотеките, четенето и наградите.

През 2009-та получавате наградата на Сдружението на училищните библиотеки за цялостно творчество. Привлекателни ли са норвежките библиотеки за децата и каква е ролята на библиотекарите за насърчаване на контакта им с книгите?

Най-важното в Норвегия е, че имаме такъв закон, който задължава държавата да закупува книги. Законът се състои в това, че наистина задължава държавата да изкупува определена бройка от всички романи които излизат, не само за деца, художествена литература, и да ги разпределя по библиотеките. Когато говорим за детска литература, това са повече от 1500 екземпляра, а книги за възрастни – 1000.  От една страна от това печели издателството, от друга печелят всички хора, защото книгите стават достъпни за всеки.  В последно време доста се разбуниха духовете и имаше разгорещени спорове около това как трябва да се промени тази наредба. Появиха се и електронни книги, които също трябва да бъдат достъпни в библиотеките, и част от тази бройка, която трябва да се изкупи, е именно от електронни книги. Главната идея на този закон е книгите да бъдат достъпни.  Има закон в Норвегия, който задължава всяка община да си има библиотека и човекът, който отговаря за библиотеката, трябва да е задължително специалист. Не казвам, че трябва да е завършил точно книгоиздаване, но трябва да бъде специалист. В много редки случаи се слага на този пост човек, който няма такова образование.  Две неща се промениха напоследък: орязаха парите за библиотеките, които се полагат, държавните субсидии, и някои филиали просто ги закриха. Но има и нещо много хубаво – постоянно се строят нови, модерни, добре обзаведени, богати библиотеки. И в Будьо, където аз съм роден, и в Тромсьо, където живея в момента, има страшно модерни библиотеки. Разбира се, расте и броят на посетителите.  Библиотеките се превръщат в средище на много хора. Въобще, библиотеката се превръща в средоточие на най-различни занимания, които са свързани с културата. Например има клубове за плетене, организират се концерти, някои четат вестници, други играят игри – има широк спектър от занимания, които можеш да упражняваш там. Проучването PISA показва, че уменията за четене на норвежките деца са се влошили и веднага се взеха много мерки. Те дават резултат, така че децата не просто да четат, а и да вникват в съдържанието на това, което четат. Дава се началото на много кампании в подкрепа на четенето, като от една страна се опитват да въведат правило всеки ученик всеки ден да чете определено време и от друга детските писатели посещават училищата, четат на глас свое произведение. Въобще всичко е насочено натам да се повдигне, да се внуши този интерес у децата. И в тези кампании, разбира се, централно място заемат библиотеките. Най-новите тенденции в разбирането в Норвегия са свързани с това, че те искат да направят библиотеката място открито и достъпно за всички, което да позволява различни занимания и да привлича все повече посетители.  В Тромсьо в момента има една централна библиотека с две или три филиала.Ендре Люн Ериксен дава автографи на българските си читатели

Имате две деца. За мен е много важно четенето от самото раждане и тъй като моят син утре става на пет месеца, следя такива изследвания. Те казват, че трябва да се чете от самото раждане, а ролята на бащите в това се оказва много важна. В тази връзка четяхте ли на Вашите деца и сега продължавате ли да им четете, въпреки че са големи?

Още от съвсем малки съм въвел тази практика да им чета на глас. Винаги са имали активно отношение, жив интерес и направо, както се казва, изгълтват  книгите. Сега вече децата ми са относително големи, особено синът ми, който е на 11 години и може да чете самостоятелно. Затова сме ограничили четенето на глас, но и аз, и моята съпруга го правим още откакто бяха бебета.

А как децата Ви си избират книги? Вие ли ги насочвате или им давате свобода на избор? Тук това е голям проблем, тъй като родителите настояват децата да четат книгите от  тяхното детство и според мен това отблъсква децата от книгите.

Смятам същото. Това много отблъсква децата, защото и в Норвегия примерно бабите и дядовците купуват нещо, към което детето не проявява никакъв интерес. Тук идва ролята на посредниците, защото родителят, библиотекарят и учителят в това отношение имат голяма отговорност. Те трябва да намерят тази книга, която е интересна на детето и да намерят начин да стигнат именно до това, което него го интересува. И тогава да купят това, което по-скоро ще го накара да чете, отколкото да го отблъсне. Дъщеря ми, която е на 7 години, избира сама част от книгите и ние не оказваме никакъв натиск върху нея. По-скоро когато тя откаже, отстъпваме. Но най-добре се чувстваме, когато изберем книга, която харесва и на двама ни.

Трябва да си пожелаем между другото и нашите учители и библиотекари да са такива посредници между децата и книгите.  

При нас е много важна самата роля на посредника между децата читатели и книгата, защото дори да не си автор, в Норвегия има много такива библиотекари, които се интересуват и те представляват свързващото звено между малкия читател при срещата му с книгата.

Имате много награди, които обаче се връчват от организации на възрастни. Ние организираме една специална награда, в която българските деца гласуват за най-добра детска книга („Бисерче вълшебно“) и всъщност те избират в определена категория книгата, която харесват най-много. Има ли подобна награда в Норвегия?

Има две такива награди и аз съм бил лауреат и на двете. Едната е Arks barnebokpris (наградата на книжарници „АРК“ за най-добър детско-юношески роман на годината) и аз съм я печелил два пъти (през 2006 и 2008 г., бел. на ред.). Гласуват 11 хиляди деца от 5-ти до 7-ми клас. Другата е една награда за детско-юношеска литература – UPrisen, и за мен това е най-голямата награда, защото все пак за нея гласуват моите читатели (победителят се определя от 170 15-годишни ученици от цяла Норвегия – бел. на ред.).

Така е и ние затова го правим, защото тук наградите ги раздават възрастни, които обикновено не четат детски книги. За нас също е важно да чуем мнението на децата. Тази година ЕМАС със сигурност ще номинират „Питбул-Терие в атака“ и се надяваме децата да гласуват много.

Благодаря.

Преводът по време на интервюто бе на Ева Кънева, която е и преводачка на романите на Ендре Люн Ериксен на български.

Любомир Кюмюрджиев: „От детството ми липсва усещането, че всеки ден е възможност за ново приключение“

Любомир КюмюрджиевЛюбомир Кюмюрджиев е журналист в сп. „Нешънъл Джиографик“ България, но дългогодишният му интерес към културите на северноамериканските индианци и познанството му с автора Пол Гобъл довеждат до появата на български език на две великолепни книжки за всички възрасти: „Седем братя и една сестра“ и „Бизоновата жена“.

Творбите на Пол Гобъл са прекрасно съчетание от съвременно художествено майсторство и автентични сюжети и модели, а Любомир често обича да се обръща към тези истории и към традициите на индианците, докато пътешества със сина си из чудния свят на въображението. Повече за тези пътешествия на баща и син можете да научите от интервюто в рубриката „Как четат бащите?“, а ето и няколко отговора на кратичките ни въпроси, свързани с творците в „Бисерче вълшебно“ 2015:

1. Като възрастен съм… почти на петдесет по паспорт, на около тридесет и нещо по усещане, (нерядко) на петнадесет и надолу по душа. Вярвам, че съм добър възрастен – приятел на децата. Сигурно понякога съм скучен и дори досаден, но се надявам да е рядко.

2. От детството ми липсва… старата къща. Дядовците и бабите ми. Усещането, че всеки ден е възможност за ново приключение, за някаква магическа случка, която може да отвори дверите към нови хоризонти (понякога и днес се появява, но редичко някак). Радостното спокойствие. Уютното любопитство към света.

3. Бързах да порасна, защото… Въобще не съм бързал. Наложи се. Но не се оплаквам.

4. Превеждам детски книги, защото… все още вярвам, че често те дават много повече, отколкото повечето хора си мислят.

5. Мечтата от детството, която сбъднах… Отидох при индианците в Северна Америка и живях сред тях месеци наред. Има и други, но тая бе най-голямата.

6. Наследството на родителите е… много важно нещо. Чудесно е, когато е добро и създаващо. Страшно е, когато е бедно и ограбващо.

7. Страх ме е от… Наистина ли трябва да кажа? :)

8. Любимата ми възраст е… сегашната – защото побира всички предишни мои възрасти.

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите е… градивно вълнение, водещо до открития и израстване… не до телешки възторг!

10. Мечта, която е вдъхновена от книга… да видя бобри, докато плавам с кану по канадска река. Е, видях! За тази се сещам сега, но имам и други такива вдъхновени от книги мечти.

11. Детската книга, която мечтая да преведа е…Признавам, че ми е трудно да сведа до една… но може би нещо, което и децата, и възрастните могат да разберат и харесат.

12. Преводът на детски книги е… Вълшебство. Много искрен разговор, в който участват авторът на книгата, бъдещите читатели и ти самият.

Ива Груева: „Илюстрацията в детската книга е храна за книгояда“

Ива ГруеваИва Груева е много млада, но това не пречи да е изключително талантлива. Тя е илюстратор на поредицата „Градът на скейтбордовете“, а също така е част от екипа на комикс-списанието „Ко-миксер“.

Ето какво ни разказа Ива:

1. Като възрастен съм… все още млада.

2. От детството ми липсва… свободното време.

3. Бързах да порасна, защото… беше неизбежно.

4. Илюстрирам детски книги, защото… имах късмета да срещна Мария и харесах историите от Града на скейтбордовете.

5. Мечтата от детството, която сбъднах…  Да ми купят колело.

6. Наследството на родителите е… децата.

7. Страх ме е от… неизвестното и от куче зъболекар.

8. Любимата ми възраст е… между 7 и 12 години.

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите е… да се засмеят.

10. Илюстрацията в детската книга е храна за… книгояда.

11. Мечта, която е вдъхновена от книга… доброто да победи.

12. Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… с история, която сигурно още не е написана.

Мария Мартин: „Не пиша за възрастни, защото са забравили, че всичко е възможно“

Мария МартинМария Мартин е автор на поредицата „Градът на скейтбордовете“. Тя участва за втора поредна година в „Бисерче вълшебно“, като тази година децата могат да подкрепят „Слончето от цирка“. Чрез своите жизнерадостни книжки авторката предава на децата посланията, че добрината, истинските желания, силата на приятелството и природосъобразният начин на живот могат да ни превърнат в щастливи личности. Ето какво ни разказа Мария за себе си:

1. Като възрастен съм… дете, което вярва в доброто.

2. От детството ми липсват… игрите на улицата, катеренето по дърветата, търсенето на съкровища, чакането на опашка за топъл хляб пред старата фурна и… баба.

3. Бързах да порасна, защото.. . Не бързах. Обещах си един ден да се превърна в…едно пораснало дете.

4. Не пиша за възрастни, тъй като… са забравили, че всичко е възможно.

5. Мечтата от детството, която сбъднах е… да яздя кон (макар и само няколко пъти …:)).

6. Наследството на родителите е… щастливото дете.

7. Страх ме е от… войната и опустошението.

8. Любимата ми възраст е… от 4 до 12 години и всяка друга!

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите е…  да се усмихнат и да пожелаят да научат още чрез света на книгите.

10. Детската книга е храна за… въображението и красивите емоции.

11. Мечта, която е вдъхновена от книга… е да мога да летя, да яздя кон :) и да бъда вълшебник, който прави добри дела.

Костадин Костадинов: „Емоцията, която искам да изпитат читателите е тази, която е най-близко до сърцата им“

Малката Голяма Божана и една приказка от животаКостадин Костадинов е художникът на „Божаните“ – книгите от българските детски поредици „Малката Божана“ и „Малката Голяма Божана“ на авторката Божана Апостолова. Завършил е Националната художествена академия със специалност илюстрация и графичен дизайн на книгата. Работи като художник на свободна практика предимно в областта на детската илюстрация, графичния дизайн, графиката, живописта и витража.

„Малката Голяма Божана и една приказка от живота“ е сред номинираните заглавия в категория „Мечтатели“, а ето какво мисли нейният илюстратор за детството, мечтите и детските книги. 

Като възрастен съм… дете с побеляла брада.

От детството ми липсва… наивността.

Бързах да порасна, защото… Не съм бързал да порасна.

Илюстрирам детски книги, защото… това ми беше мечта. Такива са ми образованието и професията.

Мечтата от детството, която сбъднах е... да бъда близо до вода.

Наследството на родителите е… баща ми също обича да рисува.

Страх ме е от... липсата на споделяне.

Любимата ми възраст е… всяка, в която се чувствам полезен за околните и себе си.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… тази, която е най-близко до сърцата им.

Илюстрацията в детската книга е храна за… въображението на читателя.

Мечта, която е вдъхновена от книга… любовта.

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… най-хубавата.

Петър Станимиров: „Илюстрацията в детската книга е отговорност“

Петър СтанимировПетър Станимиров е един от най-известните български художници, илюстратори, автор на комикси, издател на книги-игри. Негови са великолепните илюстрации към номинираните „Рейнско злато“ и „Три романа с Шерлок Холмс“, а ето какво сподели той за детството, мечтите и илюстрирането на детски книги.

Като възрастен съм… най-добър приятел в игрите на моите внучета.

От детството ми липсват… ваканциите.

Бързах да порасна, защото… не съм знаел, че няма нищо по-безгрижно и прекрасно от детството. Сега вече не бързам.

Илюстрирам детски книги, защото… това беше моята детска мечта.

Мечтата от детството, която сбъднах, е… да стана художник. Никога не съм си представял, че ще бъда нещо друго.

Наследството на родителите е… обичта на техните деца и внуци.

Страх ме е от… глупостта и завистта.

Любимата ми възраст е… разбира се, детството, но за един художник също са важни и годините, през които е творил пълноценно.Петър Станимиров

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… удоволствието, че притежават точно тази книга.

Илюстрацията в детската книга е храна за… въображението на детето, но и отговорност на художника, защото тя трябва да допълва текста и да възпитава естетика и усет за красивото в децата.

Мечта, която е вдъхновена от книга… ще е велико постижение за автора.

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… последната, която илюстрирам в момента – „Валкирия“, втората книга от „Пръстенът на нибелунга“.

Виктория Иванова: „Четенето създава мечти“

Историите на Дерек: Животът ми като таен агент

Виктория Иванова е преводачката, с чието посредничество малките български читатели се запознаха с Дерек и неговите истории. Вижте какво сподели тя за порастването, детските мечти и защо се смята за голяма късметлийка.

Като възрастен съм… доста добро копие на човечето, с което Дерек илюстрира „екзалтиран“ в „Животът ми като таен агент“.

От детството ми липсват… баба и дядо.

Бързах да порасна, защото… хм, скоростта явно е поразмазала спомена. Май се мяркат пътешествия, важни професии… А може и да е просто заради шоколада.

Превеждам детски книги, защото… съм голяма късметлийка.

Мечтата от детството, която сбъднах… е любовта.

Наследството на родителите е… многолико. Най-ценна в него е онази част, която вярваме, че сме придобили сами.

Страх ме е от… това да не започна да изпитвам твърде много страхове. Забелязвам, че те си падат по рожденици с много свещички на тортата.

Любимата ми възраст е… възпроменлива.

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… на степен Х. Вярвам  в клишето, че всеки открива по нещо за себе си в книгите.

Мечта, която е вдъхновена от книга… може да се мени до безкрайност. Това е една от безценностите на четенето – създава мечти. И често ги сбъдва.

Детската книга, която мечтая да преведа, е… следващата, която ще обичам да чета на сина си.

Преводът на детски книги е… удоволствие като четенето, но с щипка предизвикателство и малко самодоволен гъдел за разкош.

Стела Донева: „Мечтая да илюстрирам книгата за деца, която някой ден ще напиша“

Азбучни гатанкиСтела Донева е илюстратор на множество детски книги, сред които „Азбучни гатанки“ на Любомир Николов, „Зайченцето бяло“ и „Работна мецана“ на Леда Милева, както и на поредица книжки за оцветяване. Ето какво ни разказа тя за детството, детските книги и мечтите.

Като възрастен съм… майка на 3 деца, „здраво стъпила на небето“.

От детството ми липсва… дните, изпълнени с безвремие.

Бързах да порасна… за да открия много тайни.

Илюстрирам детски книги, защото… това е моят начин да творя и да се чувствам свободна.

Мечтата от детството, която сбъднах все още сбъдвам –  да се докосвам до невидимото.

Наследството на родителите е… любов.

Страх ме е от… безверието.

Любимата ми възраст е… настоящата.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… докосване до добротата и  красотата.

Илюстрацията в детската книга е храна за… любопитните детски очи.

Мечта, която е вдъхновена от книга… да позная сътворителната сила на думите и образите.

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… тази, която някой ден ще напиша.

Т. Яна Якова: „В света на възрастните има твърде много „данък общоход“

Т. Яна ЯковаЗад загадъчното име Т. Яна Якова се крие създателката на романа „Лапи“. Първоначалните ни впечатления за нея са: млада дама със страхотен талант, чувство за хумор и безкрайно внимание към детайла.

Всяко общуване с Т. Яна, макар и по мейла, е свързано с чудни илюстрации, които оцветяват пътя ѝ във времето и пространството. Вижте какво ни разказа тя за себе си:

1. Като възрастен съм… Висока и слаба тъмнокоса жена, която обича да готви, да гледа телевизия и да пътува, но най-много обича да се среща с приятели. Обичам свободата и мога да си стегна багаж за около 40 минути, да изключа електричеството вкъщи и да изчезна в неизвестна, но предпочитана от мен, посока за около година, без дори да си спомня къде е бил старият ми адрес. Това, общо взето е типично и за възрастните, с които съм израснала.

Все повече заприличвам на майка си, това е нормално, нали?

2. От детството ми липсва… лекотата на битието. В света на възрастните има твърде много „данък общоход”, както го нарича Пипи Дългото чорапче.

От прозореца на детската градина веднъж гледах как боядисват в жълто съседното училище – беше гледка за милиони. Сега рядко ми се случва нещо чак така интересно.

Илюстрация: Т. Яна Якова

(„Изумителното боядисване на училището”)

3. Бързах да порасна, защото… това щеше да ми даде финансова независимост, да си го кажем направо. Никак не е приятно да тичаш при майка си за всеки пет лева, пък тя да те убеждава, че ти трябват два.

4. Не пиша за възрастни, тъй като… нямам какво да им разкажа на този етап. Но общо взето, при възрастните всичко минава, даже историите с общоход. При децата бързо биваш отсвирен, ако историята ти не струва, а освен това и не се притесняват да ти го кажат в очите.

5. Мечтата от детството, която сбъднах… да знам винаги какво точно искам, съвсем като Мери Попинз.

6. Наследството на родителите е… независимостта и усещането, че от всяка точка на света става дом.

7. Страх ме е от… паяци.

8. Любимата ми възраст са… тийн годините.

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… особен вид задоволство, че са на точното време и място, дори да минават през трудни моменти. Децата минават не по своя вина през всякакви трудности – раздяла на родители, отхвърляне в училище, физически увреждания, бедност, насилие – на всички тези можем да кажем: „Не ми пука, че сте тук, аз ще стана всичко, което съм си наумил!”. Че и повече!

10. Детската книга е храна за… очите и сърцето.

11. Мечта, която е вдъхновена от книга е… ще ми се да можех да нарисувам часовете-цветя от „Момо” на Михаел Енде.

 

Ромина Беневенти: „Когато рисувам, съживявам магията на детския свят“

Ромина БеневентиРомина Беневенти е италианка, но връзката ѝ с България е изключително интересна – младата дама е илюстратор на произведенията на Петя Кокудева. Двете заедно създават и книжката със стихотворения за деца и възрастни „Малки същества“, номинирана в категория „Мечтатели“. Ето какво ни сподели Ромина в блиц-интервюто:

1.Като възрастен съм… мечтател и… идеалист.

2. От детството ми липсва…….сигурността, че всичко е възможно, чувството, че злото и болката не съществуват.

3. Бързах да порасна, защото…… хората понякога не вземат децата насериозно. Имах идеи и исках да ги покажа – като равен сред равни.

4. Илюстрирам детски книги, защото…… така мога да изразя детето у себе си и мечтите ми за един по-добър свят – с много повече място за въображение, красота, смешни ситуации, любов. Всяко дете носи магията на един такъв свят в себе си. Като го рисувам, сякаш го съживявам.

5. Мечтата от детството, която сбъднах…… да бъда илюстратор.

6. Наследството на родителите е… фантазията и чувствителността, която са ми позволили да развивам.

7. Страх ме е от… егоистичността в света, който обитаваме, от обезмечтаването, от рационализирането на всичко. Тези процеси правят хората тъжни и самотни.

8. Любимата ми възраст е… всяка възраст между 0 и 120 години :)

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите е… надежда, любов, откриване на сродна душа, дори тя да е на друг континент или на съвсем различна възраст, с различен опит. Важни са емоциите – те сближават хората.

10. Илюстрацията в детската книга е храна за… изграждането на ценности, на ведър и изпълнен с красота живот.

11. Мечта, която е вдъхновена от книга… Имала съм мечта, свързана с почти всяко приключение, за което съм чела в книга. Например да имам червените обувки на Дороти Гейл, които да ме заведат, където си поискам.

12. Детската книга, която мечтая да илюстрирам е….”Пинокио”.