Петя Кокудева: „Обичам книгите да ме карат да действам аз самата“

Петя КокудеваПетя Кокудева притежава изумителната способност да пише едновременно за деца и възрастни. Стиховете ѝ са изплетени от магията на детството, гледат на света с любопитни очи и същевременно напомнят на възрастните кои са важните неща, които те често пропускат.

Книгата ѝ „Малки същества“ е номинирана в категория „Мечтатели“, а ето и отговорите на Петя на нашите въпроси: 

Като възрастен съм… не съм съвсем:)

От детството ми липсва… баба ми Радост. Няма кой знае колко неща, които ми липсват. Всъщност даже май има доста, към които не искам да се връщам.

Бързах да порасна, защото… не си спомням да съм бързала, защото бях възрастна още като малка. Така се чувствах – малко стара, макар и да бях дете.

Не пиша за възрастни, тъй като… не знам дали пиша за възрастни или за деца. Просто пиша в израз на това, което съм, по начина, по който най-много се забавлявам, докато измислям.

Мечтата от детството, която сбъднах… занимавам се с четене и писане, с език, с литература.

Наследството на родителите е… ммм, майка, която ме разсмива винаги; баба, която ме научи да мисля, и друга, която ме запозна с гората; леля, с която винаги правехме бели и се забавлявахме страшно; баща, който е позаформил революцията у мен; чичо, който ме возеше на мотор (великата работа за едно малко момиче!). Това нали се брои за наследства? :)

Страх ме е от… пфу, от всичко. Аз съм страшна бъзливка и много си се дразня. :) Ако няма от какво да ме е страх в даден момент, бъдете сигурни, че ще си го измисля и пак ще се боя!

Любимата ми възраст е… между 4 и 9-10 години. Тогава човеците са ми най-симпатични: вече мислят, но не като възрастни; всичко им е ново и много се въодушевяват, което ги прави прекрасни в моите очи…

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… О, не знам за читателите, мога да кажа само за себе си. Аз обичам книгите да ме карат да действам аз самата – да пиша, да създавам нещо, да направя нещо. Това значи, че наистина силно са ми повлияли, увличат ме за действие.

Детската книга е храна за… мен :)

Мечта, която е вдъхновена от книга… да си имам уютна хралупа високо на дърво, обзаведена с бабешки мебели, перденца…

Венелин Пройков: „Мечтаех си да стана писател или частен детектив“

By Венелин Йовков Пройков (Own work) [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

Венелин Пройков е писател, режисьор, публицист и поет. На малките читатели е познат като преводач от френски език, „донесъл“ на българските деца незабравимите щуротии на малкия Николà – героя на Госини&Семпе. Венелин е син на известната преводачка Пенка Пройкова и е роден точно на 2 април – Международния ден на детската книга и рожден ден на Ханс Кристиан Андерсен! 

Книгата „Малкият Николà се забавлява“ е номинирана в категория „Мечтатели“, а ето какво ни сподели за мечтите си преводачът:

Като възрастен съм… все такова дете!

От детството ми липсва… майка ми.

Бързах да порасна, защото… исках да се науча да печеля пари.

Превеждам детски книги, защото… те помагат човек да се самосъхрани.

Мечтата от детството, която сбъднах… работих като режисьор, издадох оригинални текстове.

Наследството на родителите е… любов към независимия от началници труд.

Страх ме е от… простотията.

Любимата ми възраст е… 28 години.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… да се забавляват искрено, съпреживявайки на текстовете, които съм превел.

Мечта, която е вдъхновена от книга… мечтаех си да стана писател или частен детектив.

Детската книга, която мечтая да преведа е… мечтата ми е осъществена отдавна: „Реми и призракът“ на Колет Вивие. Преведох я на 18 години, беше ми любима книжка.

Преводът на детски книги е… безкрайно удоволствие, стига човек да не се е откъснал прекалено от света на децата.

Любов Георгиева: „Емоцията, която искам да изпитат читателите, е радост“

Малкият вълшебник ЗвездобройЛюбов Георгиева е автор на поредиците „Слънчеви вълшебства“, „Слънчевото дете“ и много други. Освен автор, тя е и преводач от английски език, а зад гърба си е натрупала сериозен стаж в областта на детската литература. Книжките ѝ „Малкият вълшебник Звездоброй“ и „Приказки за Крали Марко и вълшебника Йоан-Боян“ са номинирани в категория „Откриватели“.

Ето какво още научихме от Любов Георгиева:

Като възрастен съм… мечтател.

От детството ми липсват… игрите.

Бързах да порасна… за да стана откривател.

Не пиша за възрастни… пиша за малки и големи, защото във всеки възрастен живее едно дете.

Мечтата от детството, която сбъднах е… да разказвам вълшебни приказки.

Наследството на родителите… са децата.

Страх ме е от… суетата и лицемерието.

Любимата ми възраст е… средната.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… радост.

Детската книга е храна за… детското въображение.

Мечта, която е вдъхновена от книга… е реалност за детското въображение.

Ася Колева: Образите говорят повече езици, отколкото думите

Ася Колева

Ася Колева споделя, че възприема себе си по-скоро като илюстратор, отколкото като писател. Истината е, че авторският ѝ проект „Книга как се прави“ показва, че тя умее да твори вселени не само чрез образите, но и чрез думите. Ето какво ни разкри Ася за себе си:

Като възрастен съм … сигурно моята представа за мен като възрастна доста се различава от тази на детето ми, например. :) Със сигурност съм станала по-забързана и по-тревожна, но също така по-смела и упорита, надявам се.

От детството ми липсва… безвремието. Когато си малък всичко се случва бавно, имаш време да направиш толкова неща, да ги усетиш и изживееш пълноценно.

Бързах да порасна, защото… не бързах, затова сигурно изостанах безвъзвратно. :)

Илюстрирам детски книги, защото… накрая се убедих, че образите говорят повече езици, отколкото думите.

Мечтата от детството, която сбъднах… да ме оставят на мира да си рисувам. :)Ася Колева

Наследството на родителите е… понякога – врата, понякога – стена.

Страх ме е от… разминаването между хората, от грешки в комуникацията. Всеки конфликт, вътрешен или външен, според мен е грешка в комуникацията.

Любимата ми възраст е… Всяка възраст е прелестна по своему и по своему ужасно трудна.

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… да бъде истинска и тяхна си.

Ася КолеваИлюстрацията в детската книга е храна за… окото и душата, разбира се. :) Тя разказва своя разказ, думите разказват своя. И ако се срещнат и вървят заедно в разбирателство и хармония, се ражда една хубава детска книга.

Мечта, която е вдъхновена от книга…. мечтата за далечни пътешествия – вдъхновена от любимите ми книги за пътешествия и приключения (все още не съвсем сбъдната).

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е…. следващата книга, върху която работя. :)


Ася Колева

skukaWind_Fairy_by_asensiMariya__s_Dream_by_asensi

Надежда Йорданова: „Усещането да твориш една красива вселена ме зарежда“

Надежда ЙордановаНадежда Йорданова е художничката, създала обновената визия на обичания герой на Никола Райков – малкото таласъмче. Тя е и автор на част от илюстрациите в „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ – приказката-игра, номинирана в категория „Откриватели“.

Като възрастен съм… старателна в целите, които съм си поставила, доста по-спокойна и все така отговорна.

От детството ми липсва… непринудеността и откритостта в отношенията. Свободното време, изпълнено с игри и приключения, или тихо прекарано в съзерцание на облаците.

Бързах да порасна, защото… изобщо не бързах. :) Все още не бързам.

Илюстрирам детски книги, защото… първо, и най-вече, защото ми харесва. Ми да, егоистче съм :) Усещането да твориш една красива вселена с нейните мили и шантави обитатели ме зарежда. Второ, все още си спомням благоговението, с което гледах илюстрациите на книжките ми като малка. Имах усещането, че ги е правил истински магьосник. Ако мои илюстрации вдъхновят някой малък читател, усилията ми ще са си стрували много повече.

Мечтата от детството, която сбъднах… да правя игри! О, да, и то супер сладурски! За това, че илюстрирах първата си детска книжка е ясно :)

Наследството на родителите е… трудно ми е да обобщя. Аз лично от майка ми получих стабилна основа от детски стихчета, песни и гатанки. Имам много мили спомени от времето, когато работеше в детската градина. От баща ми вероятно идва страстта ми към ръчната работа и майсторенето. Неговият стремеж за прецизност и плануване на работата.Надя

Страх ме е от… малко е сложно за обяснение, но изпитвам някакъв вътрешен страх, че няма да имам време да стана добра във всички неща, които ми харесват. А откривам все повече и повече.

Любимата ми възраст е… всяка, в която не си казваш „неее твърде съм стар/малък за това“. И която не пречи да следваш сърцето си.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… Искам да се вълнуват, да се докоснат до всички хубави неща, които една книга може да даде на тези, които го искат. Да вярват в своите малки светове и да ги обогатяват с всеки лист време.

Илюстрацията в детската книга е храна за… абсолютно всеки неврон по веригата! Толкова много може да се побере в една рисунка. Може да те отведе навсякъде. Да те погълне дотолкова, че да забравиш, че мастилото й е отдавна изсъхнало и не е някаква човешка илюзия, а истинска мечта.

Мечта, която е вдъхновена от книга… искам да обиколя света. Определено ще имам нужда от повече от 80 дни.

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… „Алиса в Страната на чудесата“.

Радостина Пеева: „Детската книга е инструментът, с който поддържаш въображението си живо“

Radostina_avtorРадостина Пеева е автор на поредицата за шарените пухкави мотове, които миналата година спечелиха наградата „Бисерче вълшебно“ в категория „Млади читатели“ (6-10 г.), а тази година нейните герои отново се изправят в битка за наградата с останалите чудесни книги в категория „Откриватели“.

Изключително позитивна и усмихната, младата дама открехва пред нас вратата към мечтите си…

1. Като възрастен съм… изключително разсеяна и непоправим оптимист. Рядко се ядосвам и се опитвам да приемам всичко с усмивка. Вярвам дори, че и лошите неща, които се случват в живота ни, са за добро.

2. От детството ми липсва… най-вече безгрижието.

3. Бързах да порасна, защото… не обичах родителите ми постоянно да ми забраняват неща.

4. Не пиша за възрастни, тъй като… повече ме забавлява да пиша за деца, а и давам воля на въображението си.

5. Мечтата от детството, която сбъднах… да срещна принца на бял кон.

6. Наследството на родителите е… да възпитат децата си така, че да могат да се наслаждават на всеки момент от живота пълноценно, дори да е най-незначителният. Защото всеки миг, сам по себе си, е уникален.

7. Страх ме е от… нещата, над които нямам власт.

8. Любимата ми възраст е… всяка възраст е чаровна по свой начин, но колкото повече съхраниш от детското, като порастваш, толкова по-добре.

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите е… да се забавляват така, както аз съм се забавлявала, докато съм писала книгите.

10. Детската книга е храна за… малки и големи, които обичат да мечтаят. Детската книга е инструментът, с който поддържаш въображението си живо.

11. Мечта, която е вдъхновена от книга… да посетя диви и неизследвани места. Вдъхнови ме „Мая, кралицата на Голямата река“ от Ева Ибътсън. Тя толкова прекрасно описва Южна Америка и бреговете на Амазонка, че определено ми се прииска да последвам Мая в приключението й.

Джан Бърчет и Сара Воглър: „Детското въображение е уникално“

Дан Бърчет (вляво) и Сара Воглър (вдясно)Джан Бърчет и Сара Воглър са британски детски писателки. Творческият им тандем работи повече от 16 години и има над 150 книги зад гърба си. На българските деца авторките са известни с поредицата за „Сам Силвър, тайният пират“, а книгата „Морското чудовище“ е номинирана в категория „Мечтатели“. Ето какво мислят двете дами за детските мечти, писането за деца и въображението.

1. Като възрастен съм…

  • (Сара) изпълнена с надежда;
  • (Джан) разсеяна и неорганизирана.

2. От детството ми липсва…

  • (Сара) многото свободно време за четене;
  • (Джан) други хора да вземат решенията.

3. Бързах да порасна, защото…

  • (Сара) обичах да съм дете с време за игри и четене.
  • (Джан) Не бързах да порасна. Бях решила, че е невероятен късмет да съм дете в свят предимно от възрастни. Сега като част от този свят знам, че е също толкова хубав, но по различен начин.

4. Не пиша за възрастни, тъй като… (Джан и Сара) писането за деца е толкова забавно. Детското въображение е уникално и се радваме, че можем да допринесем за него.

5. Мечтата от детството, която сбъднахме е… (Джан и Сара) да бъдем писателки!

6. Наследството на родителите е…

  • (Сара) да се опитваш да бъдеш любезен с хората; да говориш добро или нищо; че момичетата могат да постигнат, това което могат и момчетата.
  • (Джан) чувство за справедливост; желание да направиш нещата по-добри.

7. Страх ме е от

  • (Сара) змии!
  • (Джан) паяци!

8. Любимата ми възраст е… (Джан и Сара) възрастта, на която сме в момента.

9. Емоцията, която искаме да изпитат читателите е… (Джан и Сара) въодушевление, мъничко страх, отъждествяване с героите, способност да се изгубят в историята и желание да прелистват страница след страница.

10. Детската книга е храна за… (Джан и Сара) въображението.

11. Мечта, която е вдъхновена от книга е… (Джан и Сара) хората да се отнасят един към друг като към равни. И двете обичаме “Да убиеш присмехулник”.

Любопитно за вълшебника на операта Марко Зимса

Марко ЗимсаКнигите на Марко Зимса са номинирани за втора поредна година в награда „Бисерче вълшебно“ – през 2014 г. на фокус бе книгата „Годишните времена“, а сега – „Сън в лятна нощ“. Идеята на Марко е да запознае децата по достъпен начин с класическите музикални произведения. Той не само изнася представления и свири на различни музикални инструменти, но е и чудесен писател. Повече за Зимса можете да научите в статията, а днес ви предлагаме да научите нещо споделено лично от него…

Защо е важно да се чете? За да се потопиш в други светове! За да изживееш моменти на напрежение, но и на разтоварване или веселие! За да опознаеш света! Освен това писмеността и историите са важна част от нашата култура!

А защо е важно да обръщаме внимание на музиката и да я познаваме? Какво ни дава тя? Аз искам просто да покажа на децата как музиката може да обогати нашия живот! Тя може да ни утеши, когато ни е тъжно. Тя може да ни ободри, когато сме уморени. Тя може да ни разтовари. Ако ни се танцува, ще намерим подходящите звуци за това. Дори когато се женим, музика не може да липсва! Мисля, че музиката може да е нашият добър спътник в живота, като най-важното е следното:

На света има толкова много музикални стилове и толкова много добра музика. Не слушайте постоянно едно и също, надавайте ухо от любопитство към нещо ново!

Какъв мечтаехте да станете като малък? Надали ще познаете отведнъж – исках да стана космонавт. Защото когато бях дете, човекът стъпи на Луната с ракети. Имаше много предавания и репортажи по телевизията. Сигурно така се е събудил и моят интерес. Но днес съм повече от доволен от моя избор на професия.

Имате двама синове… Те проявяват ли интерес към работата ви и виждате ли в лицето им свои наследници? Синовете ми са на 27 и 29 години. Мисля, че проявяват силен интерес към моята работа, но въпреки това всеки върви по свой път. Единият завърши икономика. Другият следва джаз – ударни инструменти, и ще се пробва като изпълнител! От време на време дори сме заедно на сцената. Иначе обаче той си работи по своите неща и не се стреми да стане мой „последовател”.

А за какво мечтаете сега? В професионален аспект много от моите желания наистина се сбъднаха. Затова сега се надявам да съм здрав, да осъществя още някои проекти за книги, които ме интересуват особено много, да се срещна на сцената с още интересни музиканти, т.е. да работя с тях. В частния си живот възнамерявам да пътувам, да карам колело и често да ходя в планините.

Какво ще пожелаете на младите читатели? Много музикални приключения с моите книги и дискове и огромно удоволствие с четенето и със слушането на музика!!!

|

Петя Александрова: „Детската книга е храна не толкова за ума, колкото за сърцето.“

Петя Александрова

Петя Александрова вече е участвала в наградата „Бисерче вълшебно“ – миналата година нейната книжка „Може би съм рибка, мамо?“ бе номинирана в категория „Млади читатели“. Освен стихове за малчугани, Петя пише и за пораснали. Точно такова четиво е „Смокиново момиче“ – книгата, номинирана в „Бисерче вълшебно“ 2015 в категория „Майстори“. 

Ето какво ни сподели Петя Александрова в блиц-интервю:

Като възрастна (вече!) съм… склонна да мисля, че детството е основната „мая“ в характера, личностното развитие на човека, избуяването на талантите му, разцвета или застоя на реализацията му дори и в личен план. Всяко едно събитие в днешния ми ден като че ли е вързано с тънка, невидима нишка с нещо, което се е случило в детството ми.

От детството ми липсва… наивната вяра, че всички хора са добри, че всяко утро носи радост и безброй хубави изненади, че всичко край мен – реката, камъните, дърветата, тревата, всяко цвете в градината и всяко семенце в зърната на гроздето върху асмата, – ме чува, разбира и ме обича.

Бързах да порасна, защото… си въобразявах, че годините, възрастта, присъствието ми в света на „големите“ ще направят по-малко болезнен сблъсъка ми с непознатите, странни, необясними за детското ми сърце хора, събития, отношения… Както изглежда – сбъркала съм…

Не пиша за възрастни, тъй катo… всъщност пиша за възрастни, защото съм журналистка по професия и това е част от моята работа. Но винаги се питам – като разговарям с един човек – какъв ли е бил като дете? И дали все още у него живее, скрито, малчуганчето, което е бил?

Мечтата от детството, която сбъднах… не знам дали успях да я сбъдна. Театърът, книгите, киното ме омагьосваха като малка, искаше ми се част от тази магия, от това вълнение и красота, да мога да го пренеса някъде. Да бъда като посредник. Да надаря някой с него – моите приятелки, роднини, близките си… Мисля, че това беше първоначалният подтик да почна да пиша.

Наследството на родителите… не е къщи и вили, банкови сметки и златни бижута. Добрите хора обикновено „произлизат“ от детство, в което родителите се обичат, обичат и другите край себе си. Това е доброто наследство.

Страх ме е от… всичко, с което след време ще се сблъска моята внучка Дея. Тя е още на две години и е лъчезарна, отворена към света и другите хора, винаги доброжелателна и засмяна. Какво ще ѝ се случи в живота? Страх ме е, защото светът става все по-опасно място за живеене.

Любимата ми възраст е… някъде около 50-те. Все още имаш добро здраве, все още си в състояние да изпитваш възторг и чиста радост от всичко… Все още можеш дори да се влюбиш.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… В днешно време, когато читателите са преситени от емоции, аз бих се радвала, ако младите ми читатели с удоволствие, а не по принуда, четат моите книги. Ако научат нещичко от стиховете ми наизуст и понякога си го повтарят за собствено удоволствие. Както аз правех на времето като малка със стиховете на любимите си поети…

Детската книга е храна… не толкова за ума, колкото за сърцето. Детските книги вълнуват детското сърце. Така след време от детето израства един чувствителен, отзивчив, добър човек. Такъв, който ще разбира другите хора, ще им съчувства, ще се радва, когато и те го разбират.

Мечта, която е вдъхновена от книга… Като малка изпитвах почти физическа болка, че не мога да помогна на литературните герои. Искаше ми се да владея някаква магия, която да ми позволи да помогна на Герда да намери Кай от приказката на Андерсен, без да пътува и страда. Да кажа на принца истината за малката русалка, за да я заобича. Ах, как бих искала да спася от ледената смърт стареца от „Без дом“ на Хектор Мало! Това беше мечта, която живее и досега у мен.

Йоана Кортова: „Илюстрацията в детската книга е храна за книгата“

Йоана Кортова

Йоана Кортова е сестра на Генадия Кортова. Двете заедно стоят зад проекта „Автобиографична книга на Меркуцио Полински“. 

Ето какво ни разказа и показа Йоана:

Като възрастен съм… дете.

От детството ми липсва… вечното усещане на свобода и щастие.

Бързах да порасна, защото… исках да стана независима.

Илюстрирам детски книги, защото… това ми доставя удоволствие и радост.

Мечтата от детството, която сбъднах е… да рисувам.

Наследството на родителите е… да направят децата си силни, независими, любящи и всеотдайни, търсещи своето призвание.

Страх ме е от… тъмното (и някои видове буболечки).

Любимата ми възраст е… всяка една възраст, която досега съм преминала.

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… да получат дълбоко прозрение за живота и самите себе си.

Илюстрацията в детската книга е храна за… книгата.

Мечта, която е вдъхновена от книга е… да летя като Питър Пан. Сигурна съм, че все някога ще стане.

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… следващата книжка на сестра ми – „Моли и сенките на времето“.